Устав

БСП е наследник и продължител на над 100-годишната история на създадената през 1891 г. Българска социалдемократическа партия. Ние съхраняваме и отстояваме демократичните традиции от историческото си наследство, подчертаваме историческото значение на революционните борби на поколения български социалдемократи, комунисти и социалисти за свобода и човешки права и оценяваме по достойнство съграденото в страната при социализма през втората половина на миналия век.
Същевременно ние отхвърляме и осъждаме от миналото си всичко, противоречащо на социалистическите идеи, демокрацията и хуманизма.
Най-ценното в дългогодишната история на партията ни е отстояването на интересите на широките народни маси, на принципите на социална справедливост и солидарност, равенство, републиканизъм, патриотизъм и интернационализъм.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Наименование, седалище, адрес на управление,
представителство и символи на партията

Наименованието на партията е Българска социалистическа партия (БСП).

Чл.2.Българската социалистическа партия е със седалище в гр. София, р‑н “Възраждане” и адрес на управление – София, п.к. 1000, ул. “Позитано” №20.

Чл.3. Българската социалистическа партия е юридическо лице, което се представлява от председателя на Националния съвет на партията. Той може да упълномощава други лица за извършване на определени действия.

Чл.4. Символите на Българската социалистическа партия са:

1. Знаме с аленочервен цвят и надпис с бели букви “БСП”.

2. Емблема ­ червена роза със зелени листа на бял фон и надпис с червени букви „БСП”.

3. Червена петолъчка ­ исторически символ на борбите и на жертвите, да­дени от партията.

4. Празник на партията – 2 август, денят на нейното основаване през 1891 г.

5. Химн на партията – „Моя страна, моя България”.

Същност, ценности, цели и политика на БСП

Чл.5. Днес БСП следва отново да се докаже като партия на социалистическия идеал – като носител на историческия синтез на възникнали през вековните борби на народите общочовешки ценности за свобода, демокрация, равенство, социална справедливост и солидарност, като социална партия, посветила се на историческото преодоляване на капитализма. Това означава да се борим за социална пазарна икономика и против общество, подчинено на пазара: “Пазарна икономика – да; пазарно общество – не!”.

Чл.6. БСП е лява народна партия и като такава носи отговорността за надеждата и борбата за справедливост. Тази отговорност означава да осигуряваме надеждна защита на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите, да работим за формирането на широка средна класа и за напредъка на всички.

Чл.7. БСП е патриотична партия – наша първостепенна задача е да отстояваме суверенитета и териториалната цялост на българската държава; да се борим за съхраняването и популяризирането на българското културно-историческо наследство и за утвърждаването и развитието на българската идентичност. БСП е чужда на шовинизма и на всички форми на национално високомерие и ксенофобия.

Чл.8. БСП е масова партия, която обединява единомишленици – социалисти от всички социални слоеве, независимо от социално, образователно и имуществено положение, пол, етнос и вяра.

Чл.9. БСП е парламентарна партия. Ние развиваме нашата дейност въз основа на Конституцията на Република България и се борим за превръщане на нейните принципи и норми в ежедневие на гражданския, икономическия и социалния живот. Ние реализираме нашата Програма чрез парламентарни действия, чрез нашето участие във властта на всички равнища и чрез активно взаимодействие със структурите на гражданското общество.

Чл.10. БСП е част от европейската и световната левица. Съвременната глобализация прави невъзможно решаването на ключови проблеми на хората и обществата само на национално равнище; глобалните предизвикателства изискват глобална солидарност, един нов интернационализъм.
БСП е член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти като неотменима предпоставка за успеха на нашата борба за социална справедливост и просперитет.

Чл.11. БСП е партия на демократичния социализъм. Демократичният социализъм за нас си остава виждането за едно свободно, справедливо и солидарно общество, чието осъществяване е наша постоянна задача.

Чл.12. БСП провежда последователна политика за социална демокрация за развитието на активна социална държава по европейските модели съобразно българските условия като път към осъществяване на основополагащите ценности на демократичния социализъм.

ІІ. ДЕМОКРАТИЧНИ ПРИНЦИПИ

Чл.13. Изработване и провеждане на политика.

1. Членовете на партията участват в изработване, провеждане, защита и оценка на политиката на БСП. Политическият избор и управленската политика на БСП се формират в рамките на принципите на партията, на решенията на конгресите и на нейните ръководни органи.

2. Политическият и демократичният диалог са неотменен елемент при формирането на управленската политика на партията.

3. Политиката на БСП за управлението на държавата и в местното самоуправление се осъществява чрез нейните представители в съответните органи.

Чл.14. Принципи на функциониране и териториално разпределение.

1. БСП се изгражда и функционира на основата на принципа на демок­ратичното единство, означаващ съгласие по основните въпроси, залегнали в Програмата и в Устава на партията, в решенията на националните и местните органи и единодействието при тяхното изпълнение.

2. Основен организационен принцип на партията е демократичното участие при вземане на решенията; възможно най-широко участие на членовете, съратниците и симпатизантите; равнопоставеност при достъпа до всички процедури, в т.ч. при издигане на кандидатури за ръководни длъжности в партията, както и по отношение на информираността и знанието.

3. БСП се изгражда на териториален принцип в съответствие с админист­ративното деление на страната, професионалните и обществените интереси на нейните членове.

Чл.15. Вътрешнопартийна демокрация.

1. В съответствие с принципа за идейния плурализъм и за целите на идей­ната дискусия, в БСП има свобода на идейно-политически и професионално-творчески структури в рамките на програмните цели и на Устава на партията, които работят в предвидените от него организационни форми.

2. Вътрешнопартийната демокрация се изразява в:
а) спазване правото на мнозинството, което важи за всеки орган, като се уважават правата на малцинството;
б) инициативност, самостоятелност и отговорност на партийните органи и организации при определяне на тяхната дейност, отношения и структура;
в) откритост и публичност в дейността и отговорност за решенията и дейст­вията;
г) свобода при изразяване на мненията и многовариантност при обсъжда­не и решаване на проблемите;
д) равенство в правата и задълженията на социалистите;
е) другарство, солидарност, взаимно уважение и взаимопомощ между членовете, съратниците и симпатизантите на партията.

3. Решенията в партийните организации и партийните органи се вземат с обикновено мнозинство при участието на повече от половината от членовете им, освен ако в Устава не е предвидено друго:
а) партийни членове, несъгласни с приетите решения, могат да отстоя­ват възгледите си, без да се противопоставят на изпълнението на взетите реше­ния и без да нарушават единодействието на партията;
б) партийни организации и отделни социалисти могат да изразяват не­съгласие срещу взети решения чрез свои резолюции или алтернативни проек­ти, внесени в органа, взел решение, или в по-горестоящия партиен орган.

4. Партийните органи се изграждат и функционират в съответствие с изис­кванията за:
а) обновяване и приемственост на участието на различни поколения кадри в партията, на жените и младите социалисти в партийните органи, както и в предложенията на партията за изборните органи на местното самоуправление и държавната власт;
б) разделение на правата, задълженията и отговорностите между ръковод­ните, изпълнителните и контролните органи;
в) укрепване на вертикалните и развитие на хоризонталните връзки между партийните организации и органи;
г) задължителност на решенията на ръководните общински, районни, градски и национални органи в рамките на техните правомощия по Устав и контрол върху тяхното изпълнение.

Чл.16. Процедури за избор на партийни органи.

1. Изборът на всички органи на партията и на нейни представители в публичните власти е таен. Изключения могат да се предвидят в основните партийни организации, в които изборът може да бъде и явен по решение на събранието, или за всички други органи – при решение с мнозинство от 2/3 от присъстващите на заседанието при наличие на кворум.

2. Част от състава на местните и националните ръководни органи на партията е делегиран на териториален и функционален принцип. Делегираните представители могат да бъдат подменяни от делегиращите ги организации по реда на чл.15, т.3.

3. Изборът на органи и на участници в различни форми на работа на партията се осъществява според единни принципи и се урежда в устройствен правилник.

4. Изискване към кандидатите за ръководни партийни органи:
а) кандидатите за изборни длъжности на общинско, районно и градско ниво трябва да имат не по-малко от една година партиен стаж. Кандидатите за Националния съвет и ОПКК трябва да имат не по-малко от две години партиен стаж;
б) делегираните представители в Националния съвет от териториалната – областна и младежка квота, се избират от делегатите от съответния регион измежду предложените с решение на общинските и районните конференции;
в) предложенията за кандидати за общинските, районните, градските и националните ръководни органи на партията могат да бъдат правени и от делегати на съответните конференции и/или на конгреса, но с писмено мотивирано предложение, подкрепено с подписите на не по-малко от 20 делегати – за местните ръководни органи, и 50 делегати – за НС и ОПКК.

Чл.17. Представителство на членовете.

1. Представителството на членовете на основните партийни организации на конференциите и конгресите и други колективни форми на работа на партията е в съответствие с броя на членовете на всяка организация.

2. Във всички ръководни органи на партията се осигурява равнопоставеност при представителството на двата пола, но не по-малко от 40 % за всеки един от тях.

3. Всеки член, участващ в събрания, конференции и конгреси и други партийни органи, има право само на един глас.

4. Не е възможно упълномощаването за представляване на събрания, конференции, конгреси и в други органи.

5. Възможно е участието с глас, изпратен с писмо или чрез интернет, доколкото са спазени основните принципи на функциониране на партията и нейните структури.

6. Представителите на членовете и на организациите в различните форми и форуми на работа и в органите на партията са длъжни да изразят или предадат мненията и решенията на членовете на организациите и органите, които са ги избрали. Те имат право да изразят и своя позиция и могат свободно да формулират крайното си мнение относно обсъжданите въпроси и приеманите решения.

Чл.18. Отчет и оценка.

1. Всички изборни органи се контролират като редовно дават отчет поне веднъж годишно пред тези, които са ги избрали, и извънредно – по искане на повече от половината от тях.

2. Всички изборни органи се оценяват от органите, които са ги избрали. Оценяването става след обосновано мнение и решение на мнозинството от членовете.

Чл.19. Мандатност в партийните органи.

1. Местните и националните органи на партията се избират с мандат за четири години.

2. Не се позволява избирането на едно и също лице за председател на ОбС, РС, ГС, ОблС и НС за повече от два последователни мандата.

3. Мандатността, предвидена в т.2, се отнася и за председателите на ОбКК, РКК, ГКК и ОПКК.

4. Мандатността не се отнася до членството в ръководни органи на местно и национално ниво в партията.

5. Мандатът на председателя на Националния съвет се удължава за срока, в който той е министър-председател.

6. Мандатът на делегираните представители в партийните органи – общинските съветници, народните представители и представителите в Европейския парламент, важи за мандата на съответния партиен орган.

Чл.20. Ограничаване при съвместяване на постове.
Избраните за кметове, областни управители, народни представители, представители в Европейския парламент, министри, зам.-министри и изпълнителни директори на агенции не могат да бъдат председатели на общински, районни, градски и областни съвети на БСП.

Чл.21. Референдуми.

1. С решение на Националния съвет, по мотивирано предложение на 1/3 от неговите членове или на Изпълнителното му бюро, се провеждат общопартийни референдуми по въпроси от национално и общопартийно значение.

2. С решение на Общинския, Районния, Градския и Областния съвет по мотивирано предложение на 1/3 от техните членове или на изпълнителните им бюра се провеждат референдуми по въпроси на местното самоуправление и местните организации на партията.

3. Решението за провеждане на референдум се взема с мнозинство от 2/3 от членовете на съответните органи.

4. В референдума участват членовете и съратниците на партията.

5. Резултатът от референдума обвързва ръководството на съответното партийно ниво с произтичащите от референдума решения.

6. Условията за провеждане на референдум, необходимото участие и други специални условия се съдържат в устройствен правилник и в решенията за неговото обявяване.

ІІІ. ЧЛЕНОВЕ, СЪРАТНИЦИ И СИМПАТИЗАНТИ

Чл.22. Членство в партията.

1. Член на партията може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, имащ избирателни права, който приема Програмата и Устава на партията и в политическата си дейност се ръководи от тях, членува и работи в една от основните партийни организации и плаща редовно членски внос.

2. Членството е доброволно и индивидуално. Членството в БСП се удостоверява с членска карта.

3. Членуването в БСП е несъвместимо с членството в други политически партии и в организации със статут на партии.

4. Нови членове се приемат от основните партийни организации въз основа на писмено заявление до тях от кандидата за член на партията. Решение за приемане се взема от събранието на основната партийна организация по реда на чл.15, т.3.

5. След напускане или прекратяване на партийно членство е възможно повторно приемане в партията по писмено заявление до основната партийна организация, по реда на чл.15, т.3, но не по-рано от една година след прекратяване на членството. ОПО взема решението си в срок до един месец от подаване на заявлението.

Чл.23. Права на партийните членове.

1. Да участват в разработването и осъществяването на партийната полити­ка и на партийните решения, свободно да изказват и отстояват свои възгледи, мнения и съображения по всички въпроси от дейността на партията.

2. Да избират и да бъдат избирани в партийните органи.

3. Да участват при определяне кандидатите на партията за изборни дър­жавни длъжности непосредствено или със свои предложения до съответните ор­гани.

4. Да участват във вътрешнопартийни предварителни избори и в референдуми, които се организират на местно, областно и национално ниво.

5. Да искат и да получават информация от партийните органи за тяхната и на цялата партия дейност и да отправят устно или писмено предложенията си.

6. Да обсъждат работата и поведението на членовете, органите и организациите на партията и да участват в контрола на тяхната дейност.

7. Да получават защита от партията, когато са дискриминирани за политически убеждения и действия, които не противоречат на законите на страната, на целите и принципите на партията.

8. Да участват лично, когато се обсъжда партийното им положение и дей­ност.

9. Да участват в конкурси за заемане на щатни длъжности в партията за сътрудници и служители, освен за постове, изискващи поверителност.

Чл.24. Задължения на партийните членове.

1. Да спазват Програмата и Устава на партията и да работят за изпълнение на партийната политика и на партийните решения.

2. Да работят за укрепване на вътрешнопартийната демокрация, органи­зационно-политическото единство на партията и за разпространяването на со­циалистическите идеи.

3. Да утвърждават с личното си поведение законността и хуманизма в об­ществото, да се борят срещу проявите на фашизъм, екстремизъм, реванши­зъм, ксенофобия и расизъм.

4. Да съдействат за осигуряване на обществена подкрепа на политиката на партията.

5. Да участват активно и поддържат партията и нейните кандидати в изби­рателни кампании и в други политически прояви и да допринасят за изграждане на демократично общество в страната.

Чл.25. Партийно положение на член в партията.

1. Партийното положение на член на партията, който е нарушил изискванията на Програмата, Устава, законите и нормите на обществения морал, се обсъжда и решава от основната партийна организация или съответния партиен орган. Те могат да бъдат сезирани от всеки член, организация или орган на партията, както и да се самосезират.

2. ОПО или съответният партиен орган обсъжда и решава въпроса за партийното положение на члена на партията в срок до един месец от сезирането. Решението може да се обжалва пред Общинския, Районния, Градския съвет или пред съответната контролна комисия в едномесечен срок от оповестяването му.

3. Ако Общинският, Районният, Градският съвет или съответната контролна комисия не се произнесат в срока по предходната алинея, въпросът се отнася до ОПКК, която се произнася в срок до един месец след сезирането й.

Чл.26. Норми на партийно въздействие.
За прояви, които нарушават законите, Устава на БСП и обществения морал, организациите и органите могат да налагат норми за партийно въздействие:

1. Обръщане на внимание /забележка/.

2. Порицание.

3. Разграничаване от конкретни действия на член на партията.

4. Снемане на политическото доверие.

5. Временно отнемане на правата за заемане на партийни длъжности, членство в ръководни органи на партията и право да се кандидатират за такива в срок от една година.

6. Решенията по т.1 и т.2 се вземат с обикновено мнозинство, а решенията по т.3, т.4 и т.5 се вземат с мнозинство повече от половината от членовете на организацията или органа.

Чл.27. Прекратяване на членството в партията:

1. По собствено желание, заявено писмено пред ОПО, което се констатира на събрание.

2. В случаите, определени от закона, което се констатира на събрание на ОПО въз основа на заявление на социалиста.

3. При отпадане поради неучастие в работата на ОПО и неплащане на членския внос без уважителни причини повече от една година, което се констатира на събрание на ОПО.

4. При констатирано членство в други партии и организации със статут на партии, по решение на ОПО или партиен орган.

5. Когато член на партията се кандидатира от името на други политически партии и организации или като независим кандидат срещу кандидатите на партията.

6. Прекратяването по т.4 и т.5 се регистрира от ОбКК, РКК, ГКК в зависимост от членството в съответните органи. При изричен или мълчалив отказ на ОбКК, РКК и ГКК, регистрацията се извършва от ОПКК до един месец.

7. Когато член на партията системно нарушава нейната Програма и уставните норми или когато лицето е осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

8. При смърт.

Чл.28. Съратници и симпатизанти.

1. Съратниците и симпатизантите имат право да участват във формирането на политически позиции, както и да подкрепят и защитават партийната политика и участват активно в обществени, партийни и други прояви, организирани от БСП или свързани с партията.

2. Статут на съратник придобиват всички, които не са членове, но са доказали своята лоялност към партията, когато са я представлявали: в изборни листи за общински съветници, представители в ЕП и народни представители, кандидати за кметове на населени места и общини; в СИК, РИК и ЦИК от квотата на БСП; като наблюдатели и застъпници на кандидатите, излъчени от БСП; както и като експерти в различни национални и местни органи, предложени от БСП.
2.1. Придобилите статут на съратник се включват в регистър към общинските и районните съвети при заявено писмено съгласие от тяхна страна.
2.2. Съратниците могат да се включват в работата на партийните организации и органи с право на съвещателен глас.
2.3. Съратниците имат право да участват в преки вътрешнопартийни избори и референдуми след необходимата регистрация.

3. Статут на симпатизант придобиват всички, които са доказали своята лоялност и активност в публични прояви, при свободно и отговорно изразяване на оценки и мнения, с които отстояват и защитават позициите на партията и на провежданата от нея политика.
3.1. Придобилите статут на симпатизант имат право на съвещателен глас при изработване и обсъждане на партийната политика.
3.2. Симпатизантите могат да бъдат консултирани при провеждане на преки вътрешнопартийни избори и референдуми, но нямат право на участие в гласуването.

ІV. ВЪТРЕШНОПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Чл.29. Основни структури на вътрешнопартийната организация са:

1. Основни партийни организации:
а) по тематичен принцип (сформирани от членове на БСП, обединили се по професионален или друг обществен интерес);
б) териториални (обединяващи социалистите, живеещи и/или работещи на определена територия);
в) клубове за електронно участие.

2. Местни организации и органи.

3. Национални органи на партията.

Чл.30. Редът за издаване на членска карта, регистрацията на основните партийни организации, идейно-политическите и професионално-творческите партийни структури, механизмът за създаването и закриването им, движението на членовете и други се определят с „Правилник за регистрацията в БСП и осъ­ществяване дейността на идейно-политическите и професионално-творческите партийни структури”, приет от Националния съвет.

Чл.31. Основни партийни организации (ОПО).

1. ОПО се създават по инициатива на социалистите или на местните пар­тийни съвети от най-малко петима членове след регистрация в Общинския съвет.

2. ОПО могат да създават и членове на партията, които живеят в чужбина, ако това не противоречи на законите на страната. Такива организации се създават след регистрация в Националния съвет.

3. В населени места с по-малко от петима членове могат да се формират ОПО по решение на съответния партиен съвет.

4. ОПО за електронно участие на членове в дейността на БСП.
4.1. Статут на основни партийни организации за електронно участие на членове в дейността на БСП имат клубовете за електронно участие, регистрирани към една от общинските организации на БСП или към НС на партията, при положение че са основни партийни организации извън територията на страната.
4.2. За електронно участие в дейността на БСП се счита участието посредством техниките и технологиите, приложими за глобалната мрежа интернет.
4.3. За членове на БСП, приели електронната форма на участие в дейността й, се прилагат разпоредбите на „Правилник за електронно участие в дейността на БСП”, приет от Националния съвет.

5. Основната партийна организация:
а) участва активно в изработването и осъществяването на партийната по­литика;
б) изразява интересите на своите членове;
в) обсъжда въпроси от вътрешнопартийния живот;
г) предлага кандидати за членове на партийните органи, както и органите на държавната власт и на местното самоуправление;
д) участва в подготовката, организацията и провеждането на преки вътрешнопартийни избори и референдуми;
е) подпомага дейността на общинските съветници, на народните предс­тавители и на представителите в ЕП, избрани от името на БСП;
ж) ра­бо­ти за за­сил­ва­не вли­я­ни­е­то и връз­ки­те на пар­ти­я­та с на­се­ле­ни­е­то; под­дър­жа и раз­ви­ва вза­и­мо­от­но­ше­ния с пър­вич­ни­те струк­ту­ри на дру­ги­те по­ли­ти­чес­ки си­ли, об­щес­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции, дви­же­ния и сдру­же­ния;
з) участва в ор­га­ни­зацията и про­веж­дането на из­борните кам­па­нии на пар­ти­я­та по мес­та;
и) ре­ша­ва въп­ро­си на член­с­т­во­то в пар­ти­я­та, на фи­нан­со­ва­та дей­ност и сто­па­нис­ва­не­то на пре­дос­та­ве­но­то об­що­пар­тий­но иму­щес­т­во;
к) в сво­я­та дей­ност се ръ­ко­во­ди от соб­с­т­ве­ни­те си ре­ше­ния и ре­ше­ни­я­та на ръководните общински, районни, градски и национални ор­га­ни в рам­ки­те на тех­ни­те пра­во­мо­щия по Ус­та­в и под­ле­жи на кон­т­рол от тях.

6. Партийно събрание.
а) ръ­ко­во­ден ор­ган на ОПО е пар­тий­но­то съб­ра­ние;
б) партийното събрание при­е­ма ре­ше­ни­я­та за политическата дей­ност­ на ОПО;
в) партийното събрание се про­веж­да по ини­ци­а­ти­ва на ОПО или по ре­ше­ние на ръководните общински и национални органи на партията;
г) събранията на ОПО са открити, освен ако няма решение за закрито заседание;
д) ОПО провежда всяка година отчетно или отчетно-изборно събрание.

7. Ръководство на ОПО.
а) състои се от: председател; зам.-председател и секретар-касиер, които се избират на отчетно-изборни събрания. Промяна в състава на ръководството може да се прави и преди изтичане на мандата;
б) организира и осъществява текущата политическа дейност на ОПО.

Чл.32. Местни организации и органи.

1. Общинските и районните (за градовете с районно деление), са местните организации на партията.

2. Органи на местните организации са:
а) общински – Общинска конференция; Общински съвет, Изпълнително бюро на Общинския съвет; Общинска контролна комисия;
б) районни (за градовете с районно деление) – Районна конференция; Районен съвет, Изпълнително бюро на Районния съвет; Районна контролна комисия;
в) градски (за градовете с районно деление) – Градска конференция, Градски съвет, Изпълнително бюро на Градския съвет; Градска контролна комисия;
г) областни съвети.

Чл.33. Общински организации на БСП.

1. Общинските организации са основни звена на БСП и се формират от ОПО на територията на об­щи­на­та. На те­ри­то­ри­я­та на ед­на об­щи­на мо­же да се из­г­раж­да са­мо ед­на об­щин­с­ка ор­га­ни­за­ция.

2. Ръководни органи на общинската организация са:
а) Общинската конференция;
б) Общинският съвет;
в) Изпълнителното бюро на Общинския съвет.

3. Контролен орган на общинската организация е Общинската контролна комисия.

4. Общинска конференция.
4.1. Общинската конференция е орган с решаващо значение за изработване и оценка на партийната политика, организираността и взаимодействието на партийните структури.
4.2. Общинската конференция е постоянно действащ орган, който заседава не по-малко от веднъж в годината.
а) Общинската конференция се свик­ва с решение на Об­щин­с­кия съ­вет по ини­ци­а­ти­ва на по­ве­че от по­ло­ви­на­та от ос­нов­ни­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции, или на ед­на тре­та от чле­но­ве­те на об­щин­с­ка­та ор­га­ни­за­ция, или с решение на Националния съ­вет на партията;
б) при про­веж­да­не на от­чет­но-из­бор­ни кам­па­нии кон­фе­рен­ци­и­те се свик­ват от Об­щин­с­кия съ­вет, в съ­от­вет­с­т­вие с ре­ше­ни­е­то на Националния съ­вет на партията;
в) за мяс­то­то, вре­ме­то, днев­ния ред и нор­ми­те на пред­с­та­ви­тел­с­т­во на Общинската кон­фе­рен­ци­я­ основните пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции се информират не по-къс­но от три­де­сет дни пре­ди про­веж­да­не­то й.
4.3. Общинската конференция се свиква при спазване изискването за максимално широк избор на делегати чрез определяне нормата за представителство на основните партийни организации.
4.4. Делегати на Общинската конференция са:
а) избраните от ОПО в зависимост от нормата на представителство. Делегати за Общинската конференция избират само ОПО, формирани поне три месеца преди свикването им. Новосформираните и регистрирани след свикване на конференцията ОПО избират представители, които имат съвещателен глас;
б) делегираните на функционален и териториален принцип, които са: председателят на Общинския съвет и председателят на Общинската контролна комисия; народните представители и представителите в ЕП – социалисти, членуващи в съответната общинска организация; членовете на Националния съвет от съответната общинска организация; кметът и зам.-кметовете на общината – социалисти; общинските съветници – социалисти; членовете на ръководствата на младежкото и женското обединение и на движението на ветераните на общинско ниво – до двама представители от всяко.
4.5. Заседанията на Общинската конференция включват:
а) годишен отчет и оценка за дейността и ос­нов­ни­те на­со­ки за ра­бо­та­та на Об­щин­с­кия съ­вет, на ръ­ко­вод­с­т­во­то на гру­па­та съ­вет­ни­ци – со­ци­а­лис­ти и на Общинската кон­т­рол­на­ ко­ми­сия и при­е­мане на ре­ше­ния по тях;
б) обсъждане на актуални политически въпроси и приемане на платформи, програми и други документи;
в) избори на ръководни и контролни органи по предложение на основните партийни организации и делегатите на конференцията за: председател на Общинския съвет; изборните членове на Общинския съвет, но не по-малко от половината от общия брой; председател на Общинската контролна комисия и нейните членове; делегати за Конгреса на партията според нормата на представителство, определена от Националния съвет; кандидати за членове и делегирани представители в Националния съвет и в ОПКК;
г) избори и подреждане на предложенията на общинската организация на партията за общински съветници, кметове, народни представители и представители в ЕП, президент и вицепрезидент, ако не се провежда пряк вътрешнопартиен избор.

5. Об­щин­с­ки­ съ­вет на БСП (ОбС на БСП).
5.1. ОбС осъ­щес­т­вя­ва по­ли­ти­чес­ка­та дей­ност на общинската организация в пе­ри­о­да меж­ду заседанията на кон­фе­рен­ци­я­та.
5.2. Об­щин­с­кият­ съ­вет:
а) разработва, провежда и защитава партийната по­ли­ти­ка за развитие на общината и страната;
б) осъ­щес­т­вя­ва ръ­ко­вод­с­т­во и ко­ор­ди­на­ция на пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции при из­пъл­не­ние на партийните за­да­чи;
в) пред­с­та­влява пар­тий­на­та ор­га­ни­за­ция във вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та й с ор­га­ните на дър­жав­на­та власт и на мес­т­но­то са­мо­уп­рав­ле­ние, с ръ­ко­вод­с­т­ва­та на дру­ги пар­тии, ор­га­ни­за­ции, дви­же­ния и сдру­же­ния и в слу­ча­и­те, пред­ви­де­ни в дру­ги за­ко­ни;
г) предлага и организира вътрешнопартийни референдуми по въпроси от местен характер и участва в организацията на вътрешнопартийни референдуми по въпроси от национален характер;
д) подготвя и ор­га­ни­зи­ра пре­диз­бор­на­та кам­па­ния на пар­ти­я­та и нейното участие в изборите в об­щи­на­та. ОбС определя задълженията и отговорностите на ОПО в периода на предизборните кампании и изборите;
е) осъ­щес­т­вя­ва ко­а­ли­ци­он­но вза­и­мо­дейс­т­вие и сът­руд­ни­чес­т­во с по­ли­ти­чес­ки пар­тии и струк­ту­ри на граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во;
ж) вза­и­мо­дейс­т­ва с гру­па­та об­щин­с­ки съ­вет­ни­ци и под­по­ма­га дей­ност­та на на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли и представителите в ЕП от име­то на БСП;
з) оказ­ва политическа и методическа по­мощ на ОПО, на идейно-политическите и професионално-творческите структури на общинско ниво. Гри­жи се за по­ви­ша­ва­не на по­ли­ти­чес­ка­та и ор­га­ни­за­ци­он­на­та под­го­тов­ка на пар­тий­ния ак­тив;
и) во­ди на от­чет со­ци­а­лис­ти­те и съратниците;
к) взе­ма ре­ше­ния от­нос­но на­ла­га­не нор­ми на пар­тий­но въз­дейс­т­вие;
л) пе­ри­о­дич­но оце­ня­ва дей­ност­та на ОПО, дейс­т­ва­щи на ней­на те­ри­то­рия, кад­ри­те и ак­ти­ва, во­де­щи се на от­чет в ОбС;
м) ор­га­ни­зи­ра за­щи­та на со­ци­а­лис­ти­те при дискриминиране по по­ли­ти­чес­ки при­чи­ни;
н) сто­па­нис­ва пре­дос­та­ве­но­то му об­що­пар­тий­но иму­щес­т­во.
5.3. Съставът на Общинския съвет се формира от:
а) изборните членове: избраният председател на ОбС и избраните членове от Общинската конференция;
б) делегираните представители на функционален и териториален принцип, които са: ръководителят на групата съветници – социалист; кметът – социалист; зам.-кметът на общината, ако кметът е от друга политическа сила; председателят на ОбС – социалист; зам.-председателят на Общинския съвет, ако председателят е от друга политическа сила; ръководителите на младежкото и женското обединение и на движението на ветераните на общинско ниво; делегираните представители на Съвета на председателите на ОПО в съответствие с териториалното разпределение по преценка на ОбС.
5.4. В сво­я­та дей­ност ОбС се ръ­ко­во­ди от соб­с­т­ве­ни­те си ре­ше­ния и ре­ше­ни­я­та на националните органи на партията в рам­ки­те на тех­ни­те пра­во­мо­щия по Ус­та­ва и под­ле­жи на кон­т­рол от тях.
а) ОбС се свиква в съ­от­вет­с­т­вие с пла­на му за ра­бо­та по ре­ше­ние на ИБ на ОбС или пред­се­да­те­ля на ОбС, как­то и по ис­ка­не на ед­на тре­та от чле­но­ве­те му;
б) ОбС заседава не по-малко от веднъж на два месеца;
в) ОбС при­е­ма струк­ту­ра, щат и бю­д­жет на об­щин­с­ка­та ор­га­ни­за­ция на партията в съ­от­вет­с­т­вие с пра­вил­ни­ци­те, предвидени в Устава;
г) при не­об­хо­ди­мост из­г­раж­да на об­щес­т­ве­ни на­ча­ла съ­ве­ти, ко­ми­сии, ек­с­пер­т­ни и лек­тор­с­ки гру­пи, как­то и дру­ги по­мощ­ни ор­га­ни и зве­на, вклю­чи­тел­но ор­га­ни за ко­ор­ди­на­ция на гру­па ОПО, ка­то оп­ре­де­ля фун­к­ци­и­те им.
5.5. ОбС избира от състава си:
а) Изпълнително бюро по предложение на председателя на ОбС в състав: зам.-председатели – „Партийна дейност” и „Местна политика”; секретари – “Коалиционна политика” и “Медийна политика”; говорител; секретар – касиер; членове, чийто брой се определя от ОбС.
б) по преценка в състава на ИБ на ОбС могат да бъдат избирани и повече зам.-председатели и секретари. В общински организации със състав до 300 членове, дейността, свързана с коалиционната и медийната политика, може да бъде изпълнявана от зам.-председателите;
в) постоянни комисии с направления “Партийна дейност” и “Местна политика”.

6. Изпълнителното бюро на Общинския съвет (ИБ на ОбС) осъществява оперативно-политическото ръководство на общинската организация и заседава не по-малко от веднъж на две седмици.

7. Съвет на председателите на ОПО.
7.1. Изгражда се като структура към общинските съвети.
7.2. Членове са председателите на ОПО от общината;
7.3. Работи за взаимодействието между ОПО при изпълнение на партийната политика.
7.4. По решение на Общинският съвет, на територията на една общинска организация в градовете с районно деление и с по-голям брой основни партийни организации, могат да бъдат структурирани повече от един Съвет на председателите на ОПО.

8. Об­щин­с­ка­ кон­т­рол­на ко­ми­сия (ОбКК):
а) про­ве­ря­ва спаз­ва­не­то на Ус­та­ва на пар­ти­я­та и пра­вил­ни­ци­те за не­го­во­то при­ло­же­ние;
б) про­ве­ря­ва фи­нан­со­ва­та дей­ност на основните пар­тий­ни­ ор­га­ни­за­ции и Общинския съвет, свързана с тяхното функциониране и провеждане на предизборни кампании;
в) проверява ор­га­ни­за­ци­он­на­та и де­ло­вод­на­та от­чет­ност, как­то и сто­па­нис­ва­не­то на пар­тий­но­то иму­щес­т­во;
г) тър­си от­го­вор­ност за на­ру­ше­ни­я­та на законите на страната, Програмата и Ус­та­ва на партията и нормите на обществен морал;
д) раз­г­леж­да и ре­ша­ва жал­би и въз­ра­же­ния.

9. ОбКК избира от своя състав:
а) подкомисия „Уставни норми” със зам.-председател на ОбКК;
б) подкомисия „Финансов контрол” със зам.-председател на ОбКК;
в) секретар;
г) по преценка в ОбКК могат да бъдат избирани и повече зам.-председатели и секретари.

Чл.34. Идейно-политически и професионално-творчески партийни структури.

1. За учас­тие на со­ци­а­лис­ти и сим­па­ти­зан­ти във фор­ми­ра­не­то и про­веж­да­не­то на пар­тий­на­та по­ли­ти­ка могат да се съз­да­ват идейно-политически и професионално-творчески партийни структури – дискусионни клубове, обединения и федерации.

2. Основната им цел е участие в изработването, прилагането и защитата на партийната политика и нейните възможни алтернативи в различни сфери на обществения и политическия живот.

3. Идейно-политическите и професионално-творческите партийни структури могат да се обединяват на местно и национално ниво на федеративен принцип.

4. Структурите не могат да имат задължително представителство в ръководните органи на партията, освен ако техни представители не бъдат избрани или делегирани според изискванията.

5. В дейността им могат да участват социалисти, съратници и симпатизанти по ред и начин, определен в Правилника по чл. 30 от настоящия Устав.

Чл.35. Общоселски и общоградски организации.

1. Ос­нов­ни­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции от се­ла­та и гра­до­ве­те на те­ри­то­ри­я­та на об­щи­ни­те, ко­и­то не са об­щин­с­ки цен­т­ро­ве, ко­га­то са по­ве­че от ед­на, могат да из­г­раж­дат об­що­сел­с­ки или об­щог­рад­с­ки ор­га­ни­за­ции.

2. Ре­ше­ни­е­ за формирането им се взи­ма от съ­от­вет­ния Об­щин­с­ки съ­вет, кой­то оп­ре­де­ля тях­на­та струк­ту­ра на ръ­ко­вод­с­т­во и де­ле­ги­ра част от сво­и­те пра­ва и от­го­вор­нос­ти.

Чл.36. В сто­ли­ца­та и градовете с районно деление се изграждат районни организации със статут на общински организации. За тях се прилагат разпоредбите на чл.33, т.1 до т. 8 включително.

Чл.37. Градски организации на БСП.

1. В столицата и в градовете с районно деление се из­г­раж­дат град­с­ки ор­га­ни­за­ции, обе­ди­ня­ва­щи ра­йон­ни­те ор­га­ни­за­ции.

2. Ръководни органи на град­с­ка­та ор­га­ни­за­ция са:
а) Градската кон­фе­рен­ци­я­;
б Градският съвет;
в) Изпълнителното бюро на Градския съвет.

3. Контролен орган на градската организация е Градската контролна комисия.

4. Град­с­ка­ конфе­рен­ция.
4.1. Градската конференция е орган с решаващо значение за изработване и оценка на партийната политика, организираността и взаимодействието на партийните структури.
4.2. Градската конференция е постоянно действащ орган, който заседава не по-малко от веднъж в годината:
а) Градската конференция се свик­ва с ре­ше­ние на Град­с­кия или на Националния съвет по инициатива на повече от по­ло­ви­на­та от ра­йон­ни­те ор­га­ни­за­ции на партията или на ед­на тре­та от техните членове;
б) при про­веж­да­не на от­чет­но-из­бор­на кам­па­ния Градската кон­фе­рен­ци­я­ се свик­ва с решение на ГС, в съ­от­вет­с­т­вие с ре­ше­ни­е­то на Националния съ­вет на партията;
в) за мяс­то­то, вре­ме­то, днев­ния ред и нор­ми­те на пред­с­та­ви­тел­с­т­во на Градската кон­фе­рен­ци­я­ районните ор­га­ни­за­ции на партията се информират не по-къс­но от три­де­сет дни пре­ди про­веж­да­не­то й.
4.3. Градската конференция се свиква при спазване на изискването за максимално широко представителство на делегати от районните организации на партията, които се избират според броя на членовете им.
4.4. Де­ле­га­ти­ на Град­с­ка­та кон­фе­рен­ция са:
а) избраните от районните организации, в зависимост от определената норма на представителство;
б) делегираните на функционален и териториален принцип, които са: председателят на Градския съвет и председателят на Градската контролна комисия; народните представители и представителите в ЕП – социалисти, членуващи в съответната градска организация; членовете на Националния съвет от съответната градска организация; кметът и зам.-кметовете на общината – социалисти; общинските съветници – социалисти; членовете на ръководствата на младежкото и женското обединение и на движението на ветераните – до двама представители от всяко.
4.5. Заседанията на Градската конференция включват:
а) годишен отчет и оценка за дейността и ос­нов­ни­те на­со­ки за ра­бо­та­ на Градския съ­вет, на ръ­ко­вод­с­т­во­то на гру­па­та съ­вет­ни­ци – со­ци­а­лис­ти и на Градската кон­т­рол­на­ ко­ми­сия и при­е­мане на ре­ше­ния по тях;
б) обсъждане на актуални политически въпроси и приемане на платформи, програми и други документи;
в) избори на ръководни и контролни органи по предложение на районните организации и делегатите на конференцията за: председател на Градския съвет; изборните членове на Градския съвет, но не по-малко от половината от общия брой; председател на Градската контролна комисия и нейните членове; кандидати за членове в Националния съвет и Общопартийната контролна комисия и кандидати за делегирани представители, в съответствие с изискванията на националните органи на партията;
г) избори и подреждане на предложенията на градската организация на партията за общински съветници, кметове и народни представители, представители в ЕП, президент и вицепрезидент, ако не се провежда пряк вътрешнопартиен избор.

5. Градски­ съ­вет на БСП.
5.1. Градският съ­вет осъ­щес­т­вя­ва по­ли­ти­чес­ка­та дей­ност на градската партийна организация в пе­ри­о­да меж­ду заседанията на Градската кон­фе­рен­ци­я.
5.2 Градският съ­вет на БСП:
а) разработва, провежда и защитава партийната по­ли­ти­ка за развитие на града и на страната;
б) осъ­щес­т­вя­ва ръ­ко­вод­с­т­во и ко­ор­ди­на­ция на районните ор­га­ни­за­ции при из­пъл­не­ние на об­щи­те за­да­чи;
в) пред­с­та­влява пар­тий­на­та ор­га­ни­за­ция във вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та й с ор­га­ните на дър­жав­на­та власт и на мес­т­но­то са­мо­уп­рав­ле­ние, с ръ­ко­вод­с­т­ва­та на дру­ги пар­тии, ор­га­ни­за­ции, дви­же­ния и сдру­же­ния и в слу­ча­и­те, пред­ви­де­ни в дру­ги за­ко­ни;
г) предлага и организира вътрешнопартийни референдуми по въпроси от местен и партиен характер и участва в организацията на вътрешнопартийни референдуми по въпроси от национален и общопартиен характер;
д) подготвя и ор­га­ни­зи­ра пре­диз­бор­на­та кам­па­ния на пар­ти­я­та и нейното участие в изборите;
е) осъ­щес­т­вя­ва ко­а­ли­ци­он­но вза­и­мо­дейс­т­вие и сът­руд­ни­чес­т­во с по­ли­ти­чес­ки пар­тии и струк­ту­ри на граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во;
ж) вза­и­мо­дейс­т­ва с гру­па­та об­щин­с­ки съ­вет­ни­ци и под­по­ма­га дей­ност­та на на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли и представителите в ЕП от име­то на партията;
з) оказ­ва политическа и методическа по­мощ на районните организации. Гри­жи се за по­ви­ша­ва­не на по­ли­ти­чес­ка­та и ор­га­ни­за­ци­он­на­та под­го­тов­ка на пар­тий­ния ак­тив;
и) взе­ма ре­ше­ния от­нос­но на­ла­га­не нор­ми на пар­тий­но въз­дейс­т­вие;
к) пе­ри­о­дич­но оце­ня­ва дей­ност­та на районните организации, дейс­т­ва­щи на ней­на те­ри­то­рия, кад­ри­те и ак­ти­ва, во­де­щи се на от­чет в ГС на БСП;
л) ор­га­ни­зи­ра за­щи­та на со­ци­а­лис­ти­те при дискриминиране по по­ли­ти­чес­ки при­чи­ни;
м) сто­па­нис­ва пре­дос­та­ве­но­то му об­що­пар­тий­но иму­щес­т­во.
5.3. Съставът на Градския съвет се формира от:
а) изборните членове: избраният председател на ГС и избраните членове от Градската конференция;
б) делегираните представители на функционален и териториален принцип, които са: ръководителят на групата съветници – социалист; кметът на града – социалист; зам.-кметът на общината, ако кметът е от друга политическа сила; кметовете на райони; зам.-кметовете на райони, ако кметовете са от друга политическа сила; председателят на Общинския съвет – социалист; зам.-председателят на Общинския съвет, ако председателя е от друга политическа сила.
5.4. В сво­я­та дей­ност ГС се ръ­ко­во­ди от соб­с­т­ве­ни­те си ре­ше­ния и ре­ше­ни­я­та на ор­га­ните на национално ниво в рам­ки­те на тех­ни­те пра­во­мо­щия по Ус­та­ва и под­ле­жи на кон­т­рол от тях.
а) ГС се свиква в съ­от­вет­с­т­вие с пла­на за ра­бо­тата му по ре­ше­ние на ИБ на ГС или от пред­се­да­те­ля на ГС, как­то и по ис­ка­не на ед­на тре­та от чле­но­ве­те му;
б) ГС заседава не по-малко от веднъж на два месеца;
в) ГС при­е­ма струк­ту­ра, щат и бю­д­жет на градската пар­тий­на ор­га­ни­за­ция в съ­от­вет­с­т­вие с пра­вил­ни­ци­те, предвидени в Устава;
г) при не­об­хо­ди­мост из­г­раж­да на об­щес­т­ве­ни на­ча­ла съ­ве­ти, ко­ми­сии, ек­с­пер­т­ни и лек­тор­с­ки гру­пи, как­то и дру­ги по­мощ­ни ор­га­ни и зве­на, вклю­чи­тел­но ор­га­ни за ко­ор­ди­на­ция на гру­па райони, ка­то оп­ре­де­ля фун­к­ци­и­те им.
5.5. Градският съвет на БСП избира от състава си:
а) Изпълнително бюро по предложение на председателя на ГС в състав: зам.-председатели – „Партийна дейност” и „Местна политика”; политика” и “Медийна политика”; говорител; секретар – касиер; членове, чийто брой се определя от ГС;
б) по преценка в състава на ИБ на ГС могат да бъдат избирани и повече зам.-председатели и секретари;
в) постоянни комисии с направления “Партийна дейност” и “Местна политика”.

6. Изпълнителното бюро на Градския съвет (ИБ на ГС) осъществява оперативното политическо ръководство на градската организация и заседава не по-малко от веднъж на две седмици.

7. Градска кон­т­рол­на ко­ми­сия (ГКК):
а) про­ве­ря­ва спаз­ва­не­то на Ус­та­ва на пар­ти­я­та и пра­вил­ни­ци­те за не­го­во­то при­ло­же­ние;
б) про­ве­ря­ва фи­нан­со­ва­та дей­ност на районните ор­га­ни­за­ции на партията и Градския съвет, свързана с тяхното функциониране и провежданите предизборни кампании;
в) проверява ор­га­ни­за­ци­он­на­та и де­ло­вод­на­та от­чет­ност, как­то и сто­па­нис­ва­не­то на пар­тий­но­то иму­щес­т­во;
г) тър­си от­го­вор­ност за на­ру­ше­ни­я­та на законите на страната, Програмата и Ус­та­ва на партията, нормите на обществен морал;
д) раз­г­леж­да и ре­ша­ва жал­би и въз­ра­же­ния.

8. ГКК избира от своя състав:
а) подкомисия „Уставни норми” със зам.-председател на ГКК;
б) подкомисия „Финансов контрол” със зам.-председател на ГКК;
в) секретар;
г) по преценка в ГКК могат да бъдат избирани и повече зам.-председатели и секретари.

Чл.38. Об­лас­т­ен съ­ве­т на БСП (ОблС на БСП).

1. В об­лас­ти­те се из­г­раж­дат областни съвети, които са координиращи органи и се съобразяват с административно-териториалното деление на страната.

2. Областният съвет на БСП (ОблС на БСП):
а) раз­ра­бот­ва, провежда и защитава партийната по­ли­ти­ка за раз­ви­тие на об­ласт­та и страната;
б) координира и подпомага дейността на общинските организации и техните органи за реализиране на партийната политика на територията на областта;
в) пред­с­тав­ля­ва пар­ти­я­та във вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та й с ор­га­ни­те на дър­жав­на­та власт на об­лас­т­но рав­ни­ще. В пред­ви­де­ни­те от за­ко­на слу­чаи и в из­пъл­не­ние на пред­с­та­ви­тел­ни фун­к­ции, Об­лас­т­ни­ят съ­вет се пред­с­тав­ля­ва от пред­се­да­те­ля или от негов упъл­но­мо­щен заместник;
г) осъ­щес­т­вя­ва ко­а­ли­ци­он­но вза­и­мо­дейс­т­вие и сът­руд­ни­чес­т­во с дру­ги по­ли­ти­чес­ки пар­тии и струк­ту­ри на граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во на об­лас­т­но рав­ни­ще в съ­от­вет­с­т­вие с ре­ше­ни­я­та на националните ор­га­ни;
д) ор­га­ни­зи­ра и ко­ор­ди­ни­ра пре­диз­бор­на­та дей­ност в за­ви­си­мост от ха­рак­те­ра на предизборната кампания;
е) сто­па­нис­ва пре­дос­та­ве­но­то му пар­тий­но иму­щес­т­во.

3. Областният съвет заседава не по-малко от веднъж на два месеца.
3.1. ОблС се свиква в съ­от­вет­с­т­вие с пла­на за ра­бо­тата му от пред­се­да­те­ля, как­то и по ис­ка­не на ед­на тре­та от чле­но­ве­те.
3.2. При не­об­хо­ди­мост избира по­мощ­ни ор­га­ни по проб­ле­ми­ на пар­тий­на­та дей­ност.

4. Съставът на Областния съвет се формира от:
а) делегираните представители на общинските организации и органи на партията: председателите на общинските съвети на партията от областта; членовете на Националния съвет от областта; народните представители и представителите в ЕП от областта – социалисти; министрите и зам.-министрите от областта – социалисти; ръководителят на групата съветници – социалист; кметът – социалист; зам.-кметът на общината, ако кметът е от друга политическа сила; председателят на Общинския съвет – социалист; зам.-председателят на Общинския съвет, ако председателят е от друга политическа сила; областните или зам.-областните управители – социалисти, ако няма областен управител – социалист; ръководителите на младежкото и женското обединение и на движението на ветераните на областно ниво;
б) избраните от общинските съвети на партията в зависимост от нормата на представителство, определена от правилник на Националния съвет.

5. Областният съвет избира от състава си:
а) председател;
б) Изпълнително бюро по предложение на председателя на ОблС в състав: зам.-председатели – „Партийна дейност” и „Местна политика”; секретари – “Коалиционна политика” и “Медийна политика”; говорител; секретар-касиер;
в) по преценка областните съвети могат да избират и повече зам.-председатели и секретари.

Чл.39. Национални органи на партията са: Конгрес; Национален съвет; Изпълнително бюро на Националния съвет.

1. Конгрес.
1.1 Кон­г­ре­сът е върховен ор­ган на партията, който се избира с мандат от четири години. Мандатът може да бъде съкратен с решение на Конгреса, за което е необходимо мнозинство от 2/3 от делегатите.
1.2. Конгресът е постоянно действащ орган и заседава поне веднъж в годината.
а) Кон­г­ре­сът се свик­ва: по ре­ше­ние на Националния съ­вет; по ини­ци­а­ти­ва на повече от по­ло­ви­на­та от об­щин­с­ки­те и районните съ­ве­ти или по ини­ци­а­ти­ва на ед­на тре­та от чле­но­ве­те на пар­ти­я­та;
б) Кон­г­ре­сът мо­же да за­се­да­ва при кво­рум по­ве­че от по­ло­ви­на­та от де­ле­га­тите;
в) решение за заседание на Конгреса взема Националният съвет най-малко три месеца преди него;
г) датата и проектът за дневен ред, както и нормата на представителство, се обявяват най-малко два месеца пре­ди про­веж­да­не­то му. Обя­вя­ва­не­то се из­вър­ш­ва чрез цен­т­рал­ния пе­чат и с пис­ма до об­щин­с­ки­те съ­ве­ти;
д) материалите за Конгреса се предоставят от Националния съвет на делегатите не по-късно от една седмица преди заседанието.
1.3. Конгресът се свиква при спазване изискването за максимално широко представителство на делегатите от общинските конференции по норма на представителство, определена от Националния съвет. Кан­ди­да­ти­те за де­ле­га­ти на конгреса се об­съж­дат и из­ди­гат от ос­нов­ни­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции, от гру­пи или от­дел­ни со­ци­а­лис­ти, от общинските, районните и градските съ­ве­ти и се из­би­рат от общинските и районните кон­фе­рен­ции.
1.4. Делегати на конгреса са:
а) избраните от общинските конференции и представляващи всички общински организации на партията, пропорционално на техните членове;
б) делегираните на функционален и териториален принцип, които са: председателят на Националния съвет; председателят на Общопартийната контролна комисия; бившите председатели на Националния съвет; настоящите и бивши председатели на Народно събрание и министър-председатели – социалисти; народните представители и представителите в ЕП – социалисти; членовете на ръководствата на младежкото и женското обединение и на движението на ветераните – до петима представители от всяко; директорите на Националния политически институт и на научните центрове на партията.
1.5. Заседанията на кон­г­ре­са включват:
а) при­е­мане, из­ме­нение и до­пъл­нение на Прог­рамата и Ус­та­ва на пар­ти­я­та, освен ако няма решение за общопартиен референдум;
б) годишни от­че­ти­ и оценки за дейността на Националния съ­вет, на Об­що­пар­тий­на­та кон­т­рол­на ко­ми­сия, на Пар­ла­мен­тар­на­та гру­па и при­е­мане на ре­ше­ния по тях;
в) определяне на­со­ки­те на пре­диз­бор­на­та и пар­ла­мен­тар­на­та дей­ност на партията;
г) обсъждане на актуални политически въпроси и приемане на платформи, програми и други документи;
д) формиране на партийни ко­ми­сии по въпроси, свързани с партийната дейност и публичните политики, които функцио­ни­рат по ред и начин, оп­ре­де­лени с решението за тяхното из­граж­дане;
е) избори по предложения на общинските и на районните конференции и на делегатите на конгреса за: председател на Националния съвет; изборните членове на НС, но не по-малко от половината от общия брой; председател и членове на Общопартийната контролна комисия;
ж) ре­ша­ване на въп­ро­си­те за прек­ра­тя­ва­не съществуването на пар­ти­я­та, сли­ва­не и вли­ва­не в дру­ги пар­тии, за които е необходимо мнозинство от 2/3 от делегатите.

2. Национален съвет на БСП (НС на БСП).
2.1. Националният съвет осъществява политическата дейност на партията в периода между заседанията на конгреса:
а) ор­га­ни­зи­ра из­пъл­не­ни­е­то на кон­г­рес­ни­те ре­ше­ния;
б) разработва, провежда и защитава партийната политика за развитие на страната;
в) представлява партията във взаимоотношенията й с органите на държавната власт и на местното самоуправление, с ръководствата на други партии, организации, движения и сдружения и в случаите, предвидени в други закони;
г) осъ­щес­т­вя­ва ръ­ко­вод­с­т­во и ко­ор­ди­на­ция на дей­ност­та на мес­т­ни­те организации и органи на партията при изпълнение на националните задачи;
д) предлага и организира вътрешнопартийни референдуми по въпроси от национален характер;
е) оказва политическа и методическа помощ на местните организации и периодично оценява дейността им. Грижи се за повишаване на политическата и организационната подготовка на партийния актив;
ж) осъществява коалиционно взаимодействие и сътрудничество на партията с политически партии и структури на гражданското общество на централно и мес­т­но ни­во и ре­ша­ва въп­ро­са за пре­диз­бор­ните съ­ю­зи и пра­ви­тел­с­т­ве­ните ко­а­ли­ции на партията;
з) ръ­ко­во­ди меж­ду­на­род­на­та дей­ност на пар­ти­я­та;
и) оп­ре­де­ля кри­те­ри­и­те и процедурите за из­ди­га­не на кан­ди­да­ти­те за общински съветници и кметове; за на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли и представители в ЕП; за президент и вицепрезидент;
й) ут­вър­ж­да­ва кан­ди­да­ти­те на партията за кметове на общини, за на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли и представители в ЕП и за президент и вицепрезидент;
к) подготвя и организира предизборната кампания на партията и нейното участие в изборите. Из­ра­бот­ва пре­диз­бор­ните документи на пар­ти­я­та. Определя задълженията и отговорностите на местните организации в периода на предизборните кампании и изборите;
л) оп­ре­де­ля стра­те­гия и так­ти­ка на пар­ла­мен­тар­на­та дей­ност съв­мес­т­но с Пар­ла­мен­тар­на­та гру­па на БСП;
м) на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли со­ци­а­лис­ти могат да учас­т­ват в за­се­да­ни­я­та на Националния съ­вет със съ­ве­ща­те­лен глас;
н) взема решения относно налагане норми на партийно въздействие.
2.2. Съставът на Националния съвет се формира от:
а) изборните членове: избраният председател на Националния съвет; избраните членове от Конгреса, но не по-малко от половината от общия брой;
б) делегираните представители на функционален и териториален принцип, които са: председателят на Парламентарната група; председателят и зам.-председателите на Народното събрание – социалисти; министрите – социалисти; ръководителите на младежкото и женското обединение и на движението на ветераните; областната и младежката квота; директорите на НПИ и на научните центрове.
2.3. В своята дейност НС се ръководи от собствените си решения и решенията на Конгреса в рамките на неговите правомощия по Устава и подлежи на контрол от тях.
а) НС се свиква в съ­от­вет­с­т­вие с пла­на за ра­бо­та му по ре­ше­ние на Из­пъл­ни­тел­но­то бю­ро на НС или по ис­ка­не на ед­на тре­та от чле­но­ве­те на НС;
б) НС заседава не по-малко от веднъж на два месеца;
в) приема струк­ту­рата, щата и бюджета на Националния съ­вет в съответствие с правилниците, предвидени в Устава;
г) из­г­раж­да на обществени начала при необходимост съ­ве­ти, ко­ми­сии, ек­с­пер­т­ни и ра­бот­ни гру­пи, както и други помощни органи и звена, из­с­луш­ва еже­год­но от­че­ти­те за дей­ност­та им и взе­ма ре­ше­ния по тях;
д) при­е­ма пра­вил­ни­ци за дейността и функционирането на партията.
2.4. Националният съвет избира от със­та­ва си:
а) Изпълнително бюро по предложение на председателя на НС в състав: зам.-председатели – „Партийна дейност” и „Публични политики”; секретари – “Коалиционна политика” и “Медийна политика”; говорител; секретар-касиер; членове, чиито брой се определя от НС;
б) по преценка на НС могат да бъдат избирани и повече зам.-председатели и секретари;
в) постоянни комисии с направления “Партийна дейност” и “Публични политики”.

3. Председателят на Националния съвет:
а) осъ­щес­т­вя­ва по­ли­ти­чес­ки­те вза­и­мо­от­но­ше­ния на пар­ти­я­та с дър­жав­ни­те ор­га­ни и струк­ту­ри­те на граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во или въз­ла­га та­ки­ва фун­к­ции на зам.-пред­се­да­те­ли­те на Националния съ­вет или на дру­ги чле­но­ве на Из­пъл­ни­тел­но­то бю­ро;
б) пред­ла­га за из­бор състава на Из­пъл­ни­тел­но­то бю­ро от НС;
в) ръ­ко­во­ди, ор­га­ни­зи­ра и ко­ор­ди­ни­ра дей­ност­та на Из­пъл­ни­тел­но­то бюро на НС.

4. Изпълнително бюро на Националния съвет (ИБ на НС).
4.1. ИБ на НС изпълнява решенията на НС и осъществява оперативно-политическото ръководство на партията:
а) ре­ша­ва те­ку­щи въп­ро­си на пар­тий­ния жи­вот;
б) взе­ма ре­ше­ния по иму­щес­т­ве­ни, фи­нан­со­ви и сто­пан­с­ки въп­ро­си на пар­ти­я­та, ко­и­то не са от из­к­лю­чи­тел­на ком­пе­тен­т­ност на Кон­г­ре­са или Националния съ­вет;
в) свик­ва НС на за­се­да­ния и се от­чи­та пред не­го.
4.2. ИБ заседава не по-малко от веднъж на две седмици.

Чл.40. Национален контролен орган на партията е Общопартийната контролна комисия.

1. Общопартийната контролна комисия се избира от Конгреса. Председателят и членовете на ОПКК се избират от предложените на общинските конференции и от издигнати на Конгреса кандидати.

2. Общопартийната контролна комисия (ОПКК):
а) про­ве­ря­ва спаз­ва­не­то на Ус­та­ва и пра­вил­ни­ци­те за не­го­во­то при­ложе­ние от пар­тий­ни­те чле­но­ве, ор­га­ни и ор­га­ни­за­ции, като тър­си от­го­вор­ност за на­ру­ше­ни­я­та;
б) проверява финансовата дейност на организациите и органите на партията, свързана с тяхното функциониране и провежданите предизборни кампании; уп­раж­ня­ва вът­реш­но­фи­нан­сов кон­т­рол вър­ху из­пъл­не­ни­е­то на партий­ния бю­д­жет и сто­пан­с­ки­те дей­нос­ти на пар­ти­я­та;
в) раз­г­леж­да и ре­ша­ва жал­би и въз­ра­же­ния, вът­реш­но­партий­ни спо­ро­ве, как­то и по въп­ро­си на пар­тий­на­та ети­ка;
г) тър­си от­го­вор­ност за на­ру­ше­ни­я­та на законите на страната, Програмата и Ус­та­ва на партията, нормите на обществен морал;
д) про­ве­ря­ва ор­га­ни­за­ци­он­на­та и де­ло­вод­на­та от­чет­ност на ор­га­ни­за­циите и ор­га­ните на партията, както и стопанисването на партийното имущество;
е) про­ве­ря­ва сиг­на­ли­те за на­ру­ше­ния при при­е­ма­не, от­па­да­не и из­к­лючва­не от пар­ти­я­та и взе­ма­не на мер­ки за пар­тий­но въз­дейс­т­вие; при из­бо­ра на пар­тий­ни­те ор­га­ни и при избора на кандидатите за публични длъжности.

3. ОПКК избира от своя състав:
а) Оперативно бюро по предложение на председателя на ОПКК в състав: зам.-председатели – „Уставни норми” и „Финансов контрол”; секретар; членове, чийто брой се определя от ОПКК;
б) по преценка в ОПКК могат да бъдат избирани и повече зам.-председатели и секретари;
в) подкомисии – „Уставни норми” и „Финансов контрол”.

4. Оперативното бюро на Об­що­пар­тий­на­та кон­т­рол­на ко­ми­сия ор­га­ни­зи­ра те­ку­ща­та ра­бо­та на Об­що­пар­тий­на­та кон­т­рол­на ко­ми­сия; вза­и­мо­дейс­т­ва с Из­пъл­ни­тел­но­то бю­ро на Националния съ­вет на БСП; ме­то­ди­чес­ки под­по­ма­га дей­ност­та на мес­т­ни­те кон­т­рол­ни ко­ми­сии; фор­ми­ра пос­то­ян­ни ра­бот­ни гру­пи или ко­ми­сии.
Пред­се­да­те­лят на Об­що­пар­тий­на­та кон­т­рол­на ко­ми­сия учас­т­ва в ра­бо­та­та на Из­пъл­ни­тел­но­то бю­ро на Националния съ­вет на БСП със съ­ве­ща­те­лен глас.

5. ОПКК предлага проект за щат и бюджет на комисията, който е неразделна част от единния бюджет на БСП и се приема на съвместно заседание на Националния съвет на БСП и ОПКК.

Чл.41. Парламентарна дейност на партията. Парламентарна група.

1. Пар­ти­я­та про­веж­да сво­я­та по­ли­ти­ка в На­род­но­то съб­ра­ние и в пра­ви­тел­с­т­во­то чрез из­б­ра­ни­те свои чле­но­ве в със­та­ва им и чрез дру­ги раз­ре­ше­ни от за­ко­на де­мок­ра­тич­ни фор­ми и сред­с­т­ва. Тя но­си по­ли­ти­чес­ка и мо­рал­на от­го­вор­ност за об­щес­т­ве­на­та дей­ност и по­зи­ции на сво­и­те пред­с­та­ви­те­ли.

2. На­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли, из­б­ра­ни от име­то на БСП, се обе­ди­ня­ват в пар­ла­мен­тар­на гру­па.

3. Народните представители осъ­щес­т­вя­ват по­ли­ти­чес­ка­та ли­ния и пре­диз­бор­на­та плат­фор­ма на пар­ти­я­та в пар­ла­мен­та.
3.1. За­ко­но­да­тел­ни­те и дру­ги­те ини­ци­а­ти­ви на на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли се об­съж­дат в парламентарната група, ко­я­то из­ра­бот­ва и от­с­то­я­ва об­що ста­но­ви­ще.
3.2. На­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли со­ци­а­лис­ти ор­га­ни­зи­рат по пра­ви­ло пред­ва­ри­тел­но об­съж­да­не на про­ек­ти за нор­ма­тив­ни ак­то­ве, как­то и на зна­чи­ми ини­ци­а­ти­ви и дейс­т­вия с из­би­ра­те­ли и ек­с­пер­ти.
3.3. На­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли пе­ри­о­дич­но ин­фор­ми­рат за дей­ност­та си съ­от­вет­ни­те пар­тий­ни съ­ве­ти и ор­га­ни­за­ции. Все­ки на­ро­ден пред­с­та­ви­тел е длъ­жен да да­де от­го­вор на со­ци­а­лис­ти­те, от­п­ра­ви­ли пи­та­не към не­го.
3.4. При ре­а­ли­зи­ра­не на сво­и­те фун­к­ции Пар­ла­мен­тар­на­та гру­па по­лу­ча­ва не­об­хо­ди­ма­та й ин­фор­ма­ция и кон­сул­тан­т­с­ка по­мощ от пар­тий­ни­те съ­ве­ти и от на­уч­ни­те и из­с­ле­до­ва­тел­с­ки­те зве­на на пар­ти­я­та.

4. По важ­ни въп­ро­си, по ко­и­то пред­с­тои об­съж­да­не в На­род­но­то съб­ра­ние и в пра­ви­тел­с­т­во­то, се из­ра­бот­ва об­ща по­зи­ция на съв­мес­т­ни за­се­да­ния на Пар­ла­мен­тар­на­та гру­па и Националния съ­вет.
4.1. Кво­ру­мът на съв­мес­т­но­то за­се­да­ние се от­чи­та от­дел­но за два­та ор­га­на. Ре­ше­ни­я­та се взе­мат съв­мес­т­но с обик­но­ве­но мно­зин­с­т­во от при­със­т­ва­щи­те, ка­то все­ки учас­т­ник в съв­мес­т­но­то за­се­да­ние има по един глас.
4.2. С право на съвещателен глас в заседанията на Парламентарната група могат да участват и членовете на Националния съвет, които не са народни представители. Пра­во да учас­т­ват в за­се­да­ни­я­та на Пар­ла­мен­тар­на­та гру­па на пар­ти­я­та имат и пред­се­да­те­лят и зам.-пред­се­да­те­ли­те на Националния съ­вет, го­во­ри­те­ли­те и чле­но­ве­те на Из­пъл­ни­тел­но­то бю­ро на НС, пред­се­да­те­лят и зам.-пред­се­да­те­ли­те на Об­що­пар­тий­на­та кон­т­рол­на ко­ми­сия, глав­ни­те ре­дак­то­ри на цен­т­рал­ни­те пар­тий­ни из­да­ния, ми­нис­т­ри­те со­ци­а­лис­ти.

5. Парламентарната група:
а) осъществява политиката на партията в рамките на парламентарната дейност;
б) взема решения, съответстващи на Устава и на политиката на партията, формирана на Конгреса;
в) осъ­щес­т­вя­ва своята дейност на ос­но­ва­та на пра­вил­ни­к, при­е­т в съ­от­вет­с­т­вие с Ус­та­ва на БСП и с пра­вил­ни­ци­те за неговото прилагане;
г) избира от състава си председател и ръководство по предложение на председателя на ПГ в състав: зам.-председатели – „Законодателна дейност” и “Парламентарен контрол”; говорител; секретар;
д) по преценка могат да се избират и повече зам.-председатели и секретари.

6. Парламентарната група в ЕП се сформира и функционира на основата на свой устройствен правилник.

Чл.42. Дейност на партията в местното самоуправление. Група на общинските съветници.

1. Партията провежда своята политика в местните органи на самоуправление чрез избраните свои членове в състава им и чрез други разрешени от закона демократични форми и средства. Тя носи политическа и морална отговорност за обществената дейност и позициите на своите представители в местните органи на самоуправление.

2. Общинските съветници, избрани от името на БСП, се обединяват в Група на общинските съветници.

3. Общинските съветници осъществяват политиката на партията и предизборната платформа на общинската организация в местните органи на самоуправление.
а) инициативите, свързани с нормативни актове, решения и други предложения на общинските съветници се обсъждат от Групата общински съветници, която изработва и отстоява общо становище;
б) Групата общински съветници организира по правило предварително обсъждане на проекти за нормативни актове, както и на значими инициативи и действия с избиратели и експерти;
в) общинските съветници, кметове и зам.-кметове, издигнати от БСП, периодично информират за дейността си съответните партийни съвети и организации и са задължени да дават отговор на социалистите и симпатизантите, отправили питане към тях;
г) при реализиране на своята дейност Групата на общинските съветници получава необходимата информация и консултантска помощ от общинските и областните съвети и от научните и изследователски звена на партията при необходимост.

4. По важни въпроси на местното самоуправление, по които предстои обсъждане в общинските съвети и кметството се изработва обща позиция на съвместни заседания на Групата общински съветници и Общинския съвет на БСП.
4.1. Кворумът на съвместното заседание се отчита отделно за двата органа. Решенията се вземат съвместно с обикновено мнозинство от присъстващите. Всеки участник в съвместните заседания има право на един глас.
4.2. С право на съвещателен глас в заседанията на Групата общински съветници могат да участват председателят и членовете на Общинския съвет на БСП, които не са общински съветници; председателят и зам.-председателите на Общинската контролна комисия, кметът и/или зам.-кметовете на общината, издигнати или подкрепени от БСП.

5. Групата на общинските съветници:
а) осъществява политиката на партията в рамките на своята дейност в Общинския съвет;
б) взема решения съответстващи на Устава и на политиката на партията, формирана на Общинската/Градската конференция;
в) осъществява своята дейност на основата на правилник, приет в съответствие с Устава на БСП и правилниците и правилниците за неговото прилагане;
г) избира от състава си председател и ръководство по предложение на председателя на групата в състав: зам.-председатели – «Нормативна дейност» и «Публичен контрол»; говорител; секретар;
д) по преценка могат да се избират и повече зам.-председатели и секретари;
е) при ограничен брой на общинските съветници се избира само председател.

Чл.43. Финансови средства и имущество.

1. За сво­е­то фун­к­ци­о­ни­ра­не и дей­ност БСП оси­гу­ря­ва фи­нан­со­ви сред­с­т­ва от член­с­ки внос и из­точ­ни­ци, рег­ла­мен­ти­ра­ни от За­ко­на за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии. Националният съвет при­е­ма „Пра­вил­ник за фи­нан­со­ва­та и де­ло­вод­на­та дей­ност в БСП”.

2. Финансирането и използването на финансовите ресурси се осъществява на базата на цялостна система, която отчита политическите приоритети и възможностите на партията за тяхната реализация.

3. Член­с­ки­ят внос се пла­ща за­дъл­жи­тел­но от всич­ки пар­тий­ни чле­но­ве.
3.1. Раз­ме­рът, ре­дът и на­чи­нът на не­го­во­то съ­би­ра­не, от­чи­та­не и раз­п­ре­де­ле­ни­е­то меж­ду пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции и пар­тий­ни­те съ­ве­ти се оп­ре­де­лят от НС.
3.2. На­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли – со­ци­а­лис­ти и со­ци­а­лис­ти на дру­ги длъж­нос­ти, чий­то спи­сък се ут­вър­ж­да­ва от НС, пла­щат член­с­ки внос в раз­мер не по-мал­ко от 10% от ме­сеч­но­то си въз­наг­раж­де­ние.
3.3. Все­ки со­ци­а­лист мо­же да пра­ви до­пъл­ни­тел­ни доб­ро­вол­ни внос­ки.
3.4. Член­с­ки­ят внос се съ­би­ра в ос­нов­на­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция.

4. Иму­щес­т­во­то на БСП се със­тои от пра­во­то на соб­с­т­ве­ност и дру­ги вещ­ни пра­ва вър­ху дви­жи­мо и нед­ви­жи­мо иму­щес­т­во и дру­ги пра­ва, рег­ла­мен­ти­ра­ни в за­ко­на.
4.1. НС пре­дос­та­вя на пар­тий­ни­те съ­ве­ти и ор­га­ни­за­ции иму­щес­т­во за сто­па­нис­ва­не.
4.2. Пър­вос­те­пе­нен раз­по­ре­ди­тел на бю­д­же­та на НС и пре­дос­та­ве­ни­те сред­с­т­ва от дър­жав­ния бю­д­жет на пар­ти­я­та е пред­се­да­те­лят на НС. Той пред­ла­га на НС да се пре­раз­п­ре­де­лят бю­д­жет­ни сред­с­т­ва на мес­т­ни­те пар­тий­ни съ­ве­ти, ко­и­то са вто­рос­те­пе­нен раз­по­ре­ди­тел на бю­д­жет­ни сред­с­т­ва.
4.3. Раз­ход­ва­не­то на сред­с­т­ва­та от дър­жав­ния бю­д­жет и соб­с­т­ве­ни­те при­хо­ди се от­чи­тат по един­на бю­д­жет­на кла­си­фи­ка­ция, ут­вър­де­на от НС на БСП.
4.4. Еже­год­но, в съ­от­вет­с­т­вие със За­ко­на за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, БСП със­та­вя от­чет за при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те си и го пред­с­та­вя в Смет­на­та па­ла­та.

Чл.44. Кадри и сътрудници на партията.

1. Кадровото обезпечаване на дейността на партията се извършва на основата на кадрова система, която включва:
а) връзките, взаимоотношенията и структурите, които участват в цялостния процес по подбора, развитието, подготовката и съхранението на партийните кадри на всички равнища;
б) равния достъп на социалистите до възможностите за развитие и реализация в съответствие с утвърдени нива и критерии;
в) необходимата специализирана политическа подготовка и професионализъм;
г) условия за алтернативност при избор на представители на партията за публични длъжности, които се избират при национални или местни избори.

2. Националният съвет, областните, градските, районните и общинските съвети създават кадрови регистри.
2.1. Създаването на кадровите регистри се извършва в съответствие с нормативната база за защита на личните данни на гражданите.
2.2. Подборът на кадри се извършва в две основни направления: кадри за партийни длъжности; кадри за публични длъжности.
2.3. Източници за подбор са: членовете на БСП; симпатизантите; професионално утвърдените и партийно неангажирани граждани.

3. По ре­ше­ние на съ­от­вет­ни­те пар­тий­ни ор­га­ни тех­ни­те пред­се­да­те­ли, зам.-пред­се­да­те­ли и сек­ре­та­ри мо­гат да из­пъл­ня­ват по­ли­ти­чес­ки­те си фун­к­ции на об­щес­т­ве­ни на­ча­ла или на щат.
3.1. Националният съ­вет под­по­ма­га щат­но­то обез­пе­ча­ва­не на мес­т­ни­те съ­ве­ти.
3.2. Ра­бо­та­та на из­бор­ни­те пар­тий­ни ор­га­ни се под­по­ма­га от щат­ни по­ли­ти­чес­ки и тех­ни­чес­ки сът­руд­ни­ци и ек­с­пер­ти. Чис­ле­ни­ят със­тав, ор­га­ни­за­ци­я­та и за­да­чи­те им се оп­ре­де­лят от съ­от­вет­ния из­бо­рен ор­ган. При прив­ли­ча­не­то им се от­чи­та ста­но­ви­ще­то на ос­нов­на­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция, къ­де­то чле­ну­ват.
3.3. Тру­до­воп­рав­ни­те им от­но­ше­ния се уреж­дат с пра­вил­ник, ут­вър­ден от Националния съ­вет в съ­от­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то тру­до­во за­ко­но­да­тел­с­т­во.
3.4. По­ли­ти­чес­ки­те сът­руд­ни­ци са членове на партията, ра­бо­тят под ръ­ко­вод­с­т­во­то на из­бор­ния ор­ган и се от­чи­тат пред не­го.

Чл.45. Младежко обединение.

1. Младежкото обединение е израз на необходимостта от общи действия на младите членове на БСП с цел отстояване и разпространяване на социалистическите идеи в България и се основава на специфичните интереси на младите хора, членуващи в БСП.

2. Младежкото обединение се формира в рамките на партията като организационно обединение на младежи – членове на БСП до 35 години, обединени на основата на своите специфични интереси.

3. В своята дейност младежкото обединение се ръководи от принципите, залегнали в програмните документи и Устава на БСП.

4. Младежкото обединение функционира според приети от него правила, утвърдени от Националния съвет.

5. Младежкото обединение създава условия за разгръщане на една по-цялостна политическа дейност на младежите – социалисти както във вътрешен, така и в международен план.

6. В своята дейност младежкото обединение може да взаимодейства и с други структури на гражданското общество.

7. Членове на младежкото обединение могат да членуват и в други младежки структури на гражданското общество, които не са политически партии и чиито цели не противоречат на същността, ценностите, целите и политиката на БСП.

8. Представители на младежкото обединение се делегират в ръководните органи на партията на всички нива, според приетите норми.

Чл.46. Обединение на жените – социалистки.

1. Обединението на жените – социалистки е израз на необходимостта от общи действия на жени – членове на БСП с цел отстояване, разпространение и развитие на социалистическите идеи в България.

2. Обединението на жените-социалистки се формира в рамките на партията като организационно обединение на жени – членове на БСП, обединени на основата на своите специфични интереси.

3. В своята дейност обединението на жените-социалистки се ръководи от принципите, залегнали в програмните документи и Устава на БСП.

4. Обединението на жените-социалистки функционира според приети от него Правила за организацията и дейността, утвърдени от Националния съвет.

5. Обединението на жените – социалистки създава условия за разгръщане на една по-цялостна политическа дейност на жени-социалистки както във вътрешен, така и в международен план.

6. Обединението на жените-социалистки може да взаимодейства и с други структури на гражданското общество.

7. Членове на Обединението на жените-социалистки могат да членуват и в други структури на гражданското общество.

8. Представители на Обединението на жените-социалистки се делегират в ръководните органи на партията на всички нива според приетите норми.

Чл.47. Движение на ветераните.

1. Движението на ветераните – социалисти е израз на необходимостта от общи действия на възрастни членове на левите сили за разпространяване и отстояване на социалистическите идеи в България и за подкрепа на обществените органи и организации за социална защита на възрастните хора.

2. Движението е организационно обединение на възрастни членове на БСП, свързани на основата на своите специфични интереси и потребности.

3. В своята дейност движението се ръководи от принципите, залегнали в програмните документи и устава на БСП.

4. Движението функционира според приети от него правила, утвърдени от Националния съвет.

5. Движението създава условия за разгръщане на една по-цялостна политическа дейност на ветераните социалисти, както във вътрешен, така и в международен план.

6. Движението може да взаимодейства в своята дейност и с други структури на гражданското общество.

7. Членове на движението могат да членуват и в други структури на гражданското общество.

V. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ

Чл.48. Водещ политически принцип относно установяване на отношения на БСП с други политически партии и формации по конкретните социално-икономически и политически въпроси за постигане на общи споразумения и съюзи за единодействие, както и за съвместни граждански инициативи, е принципът за равнопоставеност.

Чл.49. Решенията за партньорство, съвместно участие и коалиране с други политически партии и организации, както и за характера на коалицията – предизборна или следизборна, се вземат от Националния съвет и от общинските съвети – при местни избори.

1. Националният съвет взема решение за партньорство, съвместно участие и коалиране в национални избори с други политически сили.

2. Об­щин­с­ки­те и град­с­ки­те съ­ве­ти на БСП мо­гат да под­дър­жат офи­ци­ал­ни по­ли­ти­чес­ки кон­так­ти с всич­ки за­кон­но ре­гис­т­ри­ра­ни по­ли­ти­чес­ки пар­тии, дейс­т­ва­щи на те­ри­то­ри­я­та на съ­от­вет­на­та об­щи­на.
а) те мо­гат да учас­т­ват и об­ра­зу­ват съ­ю­зи и ко­а­ли­ции по мес­та, да из­ра­бот­ват своя мес­т­на по­ли­ти­ка за съ­ю­зя­ва­не в мес­т­ни­те из­бо­ри;
б) мес­т­ни­те по­ли­ти­чес­ки фор­му­ли на съ­ю­зя­ва­не се съ­об­ра­зя­ват и съ­от­вет­с­т­ват на об­що­пар­тий­ни­те ре­ше­ния за по­ли­ти­чес­ко пар­т­ньор­с­т­во.

3. Вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду БСП и ко­а­ли­ци­он­ни­те й пар­т­ньо­ри се уреж­дат с по­ли­ти­чес­ки спо­ра­зу­ме­ния. В тях се пред­виж­дат съз­да­ва­не­то на об­щи пар­ла­мен­тар­ни съ­ю­зи, на гру­пи съ­вет­ни­ци, как­то и прин­ци­пи­те на вза­и­мо­дейс­т­вие.

4. На общинско, областно, районно, градско и национално ниво в ръководните органи се избира секретар “Коалиционна политика”, който отговаря за изработване и провеждане на утвърдената от съответните ръководни органи политика.

5. Пар­ла­мен­тар­на­та гру­па на БСП и гру­пи­те на об­щин­с­ки­те съ­вет­ни­ци со­ци­а­лис­ти, в съ­от­вет­с­т­вие с по­ли­ти­ка­та на пар­ти­я­та, осъ­щес­т­вя­ват сът­руд­ни­чес­т­во с гру­пи на дру­ги по­ли­ти­чес­ки пар­тии за ре­ша­ва­не на кон­к­рет­ни за­да­чи и проб­ле­ми.

Чл.50. Синдикални и браншови организации.

1. БСП осъ­щес­т­вя­ва рав­ноп­рав­но сът­руд­ни­чес­т­во със син­ди­ка­ти­те, про­фе­си­о­нал­ни­те и про­фе­си­о­нал­но-твор­чес­ки­те ор­га­ни­за­ции при за­чи­та­не на тях­на­та не­за­ви­си­мост и на син­ди­кал­ния плу­ра­ли­зъм.

2. БСП чрез своите организации и органи на местно и национално ниво провежда активен диалог със синдикалните и браншови организации, като отстоява политиката на партията в различни области.

3. Все­ки член на БСП е сво­бо­ден да чле­ну­ва в син­ди­кат по лич­но пред­по­чи­та­ние. Со­ци­а­лис­ти­те, ко­и­то чле­ну­ват в син­ди­ка­ти, се включ­ват ак­тив­но в син­ди­кал­ни ини­ци­а­ти­ви и дейс­т­вия в за­щи­та на за­кон­ни и спра­вед­ли­ви со­ци­ал­ни и ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си на хо­ра­та на тру­да.

Чл.51. Граждански организации.

1. Взаимодействието с гражданските организации е един от приоритетите на партийната дейност.

2. Членовете на партията могат да създават, да се включват и активно да участват в граждански организации, чиито цели не са в противоречие с Програмата и Устава на партията и имат социална и хуманна насоченост.

3. БСП вза­и­мо­дейс­т­ва с граж­дан­с­ки­те об­щес­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции, съ­ю­зи и дви­же­ния, ка­то под­к­ре­пя дейс­т­вия и ини­ци­а­ти­ви, ко­и­то са на­со­че­ни към пос­ти­га­не на ху­ман­ни, де­мок­ра­тич­ни и ро­до­лю­би­ви це­ли, а та­ка съ­що дейс­т­вия в за­щи­та на про­фе­си­о­нал­ни и със­лов­ни со­ци­ал­но спра­вед­ли­ви ин­те­ре­си на граж­да­ни­те, чле­ну­ва­щи в тях.

4. Националният съвет, областните и общинските съвети вземат решение за включване на представители на гражданските организации в работата на органите на партията на различни нива с право на съвещателен глас в зависимост от обсъжданите проблеми.

VІ. ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ НА ПАРТИЯТА ЗА ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ

Чл.52. Пар­ти­я­та про­веж­да сво­я­та по­ли­ти­ка в На­род­но­то съб­ра­ние, в пра­ви­тел­с­т­во­то, в об­щин­с­ки­те съ­ве­ти и кмет­с­т­вата чрез из­б­ра­ни­те в със­та­ва им свои чле­но­ве и чрез дру­ги раз­ре­ше­ни от за­ко­на де­мок­ра­тич­ни фор­ми и сред­с­т­ва. Тя но­си по­ли­ти­чес­ка и мо­рал­на от­го­вор­ност за об­щес­т­ве­на­та дей­ност и по­зи­ции на сво­и­те пред­с­та­ви­те­ли.

Чл.53. Кан­ди­да­ти за публични длъжности.

1. Кандидати за пре­зи­дент и ви­цеп­ре­зи­дент; пред­се­да­тел или зам.-пред­се­да­тел на На­род­но­то съб­ра­ние; ми­нис­тър-пред­се­да­тел; на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли и представители в Европейския парламент; ми­нис­т­ри; кме­то­ве, зам.-кме­то­ве, об­щин­с­ки съ­вет­ни­ци и дру­ги дър­жав­ни длъж­нос­ти от име­то на БСП мо­гат да бъ­дат бъл­гар­с­ки граж­да­ни, за ко­и­то са на­ли­це изис­к­ва­ни­я­та на Кон­с­ти­ту­ци­я­та и за­ко­ни­те на стра­на­та и ко­и­то при­те­жа­ват ви­со­ки нрав­с­т­ве­ни и про­фе­си­о­нал­ни ка­чес­т­ва.

2. Кан­ди­дати­те от име­то на БСП под­пис­ват дек­ла­ра­ция, че от­го­ва­рят на изис­к­ва­ни­я­та на Кон­с­ти­ту­ци­я­та, за­ко­ни­те на стра­на­та, Ус­та­ва на БСП и че ще бъ­дат ло­я­лни към по­ли­ти­ка­та на пар­ти­я­та.

Чл.54. Кандидатите на БСП за президент и вицепрезидент, за народни представители, за представители в ЕП и за кметове и общински съветници се избират чрез демократични процедури, които включват:

1. Оценка за дейността на номинираните.

2. Избори, които се извършват при две възможности:
а) преки вътрешнопартийни избори с участието на всички членове на съответните организации и регистрираните съратници на партията;
б) избори от общинските конференции в съответния многомандатен или едномандатен избирателен район.

3. Решението за вида на изборите – преки вътрешнопартийни или от общинските партийни конференции, се взема от НС.

4. Утвърждаване на избраните кандидати:
а) за местни органи на власт – от съответния Общински, Районен и Градски съвет, само в случаите, когато те не са избрани пряко от конференциите, а за общинските кметове – и от Националния съвет;
б) за народни представители, представители в ЕП, президент и вицепрезидент – от Националния съвет.

Чл.55. Националният съвет избира Комисия по изборния процес, чиято основна задача е организацията и контрола на преките вътрешнопартийни избори или изборите от общинските конференции.

1. Комисията по изборния процес се състои от 11 членове, от които не повече от трима са от Изпълнителното бюро на Националния съвет. Останалите членове могат да бъдат от Националния съвет или от ръководствата на областните и общинските съвети.

2. Председателят на Комисията не трябва да заема управленски пост в партията – член на Изпълнителното бюро или на неговото ръководство.

3. Комисията докладва за оценките и резултатите от вътрешнопартийния избор на Националния съвет.

4. Областните и общинските съвети осигуряват вътрешнопартийната кампания за представяне на кандидатите.

5. Всички процедурни въпроси по подготовката и провеждането на вътрешнопартийни избори се уреждат с правилник на Националния съвет, предложен от Комисията по изборния процес.

6. При въпроси от коалиционен характер решенията за издигането и подкрепата на кандидатите, наложени от стратегия за предизборно сътрудничество, се вземат от Националния съвет или от съответните областни и общински съвети.

Чл.56. Предложения за кандидатите се правят:

1. За президент и вицепрезидент – от общинските, районните и градските съвети; Националния съвет и Парламентарната група; от националните структури на младежкото и женското обединение и на движението на ветераните и от граждански организации, свързани с БСП.

2. За народни представители и представители в ЕП – от членове на партията; ОПО; общинските, районните и градските съвети; Националния съвет и Парламентарната група; младежкото обединение, обединението на жените-социалистки и движението на ветераните; съратници, симпатизанти и граждански организации, свързани с БСП.
Не се допуска номинирането на един кандидат в повече от един избирателен район, освен с решение на Националния съвет.

3. За местни органи на властта – от членове на партията; ОПО; общински и областни съвети; младежкото обединение, обединението на жените-социалистки и движението на ветераните; съратници, симпатизанти и граждански организации, свързани с БСП.

Чл.57. Оценяването на кандидатите се извършва:

1. За президент и вицепрезидент – от Националния съвет, съгласувано с Парламентарната група и областните съвети.

2. За представители в ЕП – от Националния съвет, съгласувано с областните съвети и групата на социалистите в ЕП.

3. За народни представители – от Националния съвет, след съгласуване с Парламентарната група и съответните областни съвети на избирателния район.

4. За общински съветници и общински кметове – от съответния Общински съвет.

5. За кметове на населени места – от Общинския съвет, съгласувано с ОПО на населеното място и групата съветници – социалисти.

Чл.58. Преценката за нови кандидати се извършва:

1. За президент и вицепрезидент – от Националния съвет, съгласувано с Парламентарната група и областните съвети.

2. За представители в ЕП – от Националния съвет, съгласувано със съответните партийни органи в избирателния район, в който членуват.

3. За народни представители – от Националния и Областния съвет, след съгласуване със съответния Общински съвет в организацията, в която членуват.

4. За общински съветници и общински кметове – от Общинския съвет, съгласувано с ОПО; от Общинския съвет, съгласувано с Националния съвет – за кметовете на общини.

5. За кметове на населени места – от Общинския съвет, съгласувано с ОПО на населеното място.

VІІ. ЕТИЧЕН КОДЕКС

Чл.59. Националният съвет по предложение на ОПКК на съвместно заседание приемат Етичен кодекс за членовете, съратниците и симпатизантите на партията.

1. Етичният кодекс отразява:
а) изискванията за деклариране на имуществото на кандидатите на партията за публични длъжности, както и за членовете на Националния съвет;
б) несъвместимости с партийната дейност и възможен конфликт на интереси, свързан с партийната дейност.

2. Членовете, съратниците и симпатизантите на БСП са задължени да прилагат в обществената си дейност и поведението си принципите, заложени в Етичния кодекс, и ценностите на партията и да съдействат за засилване на доверието в нея.

VІІІ. ПОЛИТИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Чл.60. Политическото образование създава условия за овладяване на основите на политическото знание на всички равнища в партията. Допринася за формиране на професионални политици и екипи и създава политически умения сред новото поколение членове и симпатизанти на партията.

чл.61. Организация на политическото образование и научни центрове в партията.

1. Комисия за политическо образование:
а) формира единна система за организация, координация и взаимодействие при политическото образование в партията;
б) избира се от Националния съвет;
в) на всички нива в партията се избират отговорници за политическото образование с правото да организират самостоятелни структури и инициативи.

2. Национален политически институт (НПИ):
а) обединява научния потенциал на партията, отчитайки както натрупания опит и традиции, така и съвременните политически условия;
б) разработва политически и стратегически анализи и проучвания, формира политически и научни предложения и публични политики за нуждите на партията;
в) обезпечава научно дейността на партията по подготовката и развитието на кадрите на всички нива. Изпълнява функциите по планирането, координацията и реализирането на образователните и квалификационните дейности, насочени към членовете, съратниците и симпатизантите на партията;
г) развива политическа дейност за разширяване на знанията и опита на кадрите и организациите на партията, както и неправителствените организации и движения на национално и международно ниво, с които партията е свързана;
д) създава филиали в страната, при достатъчно научно и кадрово обезпечаване, с решение на ИБ на НС по предложение на ръководството на НПИ;
е) директор на НПИ е председателят на Комисията за политическо образование, който се избира от Националния съвет. Ръководството се формира на екипен принцип по предложение на председателя, съгласувано с ИБ на Националния съвет. По право в ръководството влизат директорите на ЦИПИ и ЦСИ.

3. Научни центрове и политически изследвания.
3.1. Център за исторически и политологически изследвания (ЦИПИ) и Център за стратегически изследвания (ЦСИ).
а) ЦИПИ и ЦСИ извършват исторически, политически, социологически и други изследвания, развиват проектна дейност в сътрудничество със сродни структури в страната и в чужбина, осъществяват експертна и консултантска дейност в съответствие с нуждите на партията и участват активно в развитието на политическото образование;
б) ЦИПИ отговаря за поддръжката и стопанисването на музеите и за изграждането на архив и библиотека към Националния съвет.
3.2. С решение на НС по предложение на ИБ могат да се изграждат и други научни центрове, които се ангажират с политически изследвания и съдействат при изработване на политически позиции, програмни и други документи на партията.

4. Националният съвет на партията утвърждава статута, функциите и задачите на научните звена на партията, като се съобразява с политическия календар.

5. НПИ и научните центрове внасят годишния си план в ИБ на НС, а годишния отчет в Националния съвет.

ІХ. МЕДИЙНА ПОЛИТИКА

Чл.62. Медийната политика е важен фактор за позициите и влиянието на партията в обществото. За изработването и провеждането на медийната политика на партията:

1. Отговорност носят ръководните органи на местно и национално ниво, в чийто състав има избран секретар „Медийна политика”.

2. Изграждат се специализирани звена за медийна политика, които:
а) координират дейността по провеждането на медийната политика в съответствие с целите и задачите, които произтичат от провежданата партийна политика;
б) осъществяват професионалната подготовка на кадрите за работа с медиите;
в) обезпечават представянето на позиции и дейци на партията в средствата за масова информация;
г) създават се към общинските центрове на областните градове, градските съвети и към Националния съвет на БСП;
д) ръководят се от съответните секретари „Медийна политика”.

Чл.63. Печатни и електронни издания на партията са:

1. Вестник „Дума” – национален всекидневник;

2. Списание “Ново време” – теоретично издание на партията за социални идеи, политика и култура;

3. “Съвременен показател”- информационния бюлетин на Националния съвет.

4. Печатни и електронни издания на:
а) младежкото обединение, обединението на жените-социалистки и движението на ветераните;
б) научните звена на партията;
в) местните организации, които имат необходимия потенциал.

5. www.bsp.bg – интернет-сайта на БСП за вътрешнопартийна информация и за разширяване възможностите за комуникация на членовете и симпатизантите на партията.

Чл.63. Главните редактори на съответните печатни издания се определят:

1. За вестник „Дума” и сп. „Ново време” – от Националния съвет, съгласувано с издателя.

2. За информационния бюлетин “Съвременен показател” и интернет – сайта на БСП – от Националния съвет;

3. За информационните бюлетини и издания на младежкото обединение, на обединението на жените-социалистки и на движението на ветераните – от съответните ръководства;

4. За местните издания – от общинските, областните и градските съвети. При необходимост те съгласуват със съответния издател.

Х. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Избраните партийни органи – общински, районни, градски съвети, формирани преди приемането на този Устав, запазват състава и структурата си до следващия цикъл отчети и избори, който ще се проведе след решение на Националния съвет. Цикълът отчети и избори се счита за приключен с формирането на новите областни съвети.
Изключение от тази разпоредба се прилага в случаите при взето решение за провеждане на отчети и избори в общински, районни и градски организации, в съответствие с чл.33, т.4.

Към пълната версия