98 години след септември 1923 .БСП и БАС прочетоха героите.

Септември 1923 г. е една от най-кървавите страници на режима на Александър Цанков и цар Борис ІІІ след Деветоюнския преврат и варварското убийство на Стамболийски.

Режим, довел в крайна сметка до престъпното присъединяване на България към хитлеристкия пакт, до избиването на хиляди антифашисти и погубването на 11 000 български евреи от Македония и Тракия.
Първи беше Мъглиж. И Голямо Дряново, и Стара, и Нова Загора, Чирпан, Енина и Шипка, Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом, Мухово и Лесичово, Ихтиманско и Самоковско, Разлог… Във въстанието през септември 23-та се хвърлят комунисти, земеделци, анархисти, безпартийни, интелектуалци, селяни и работници – вдига се народът. Вече 27 години десните следовници на онзи режим се опитват да внушават, че въстанието било бунт на шепа комунисти, че обслужвало болшевиките от Съветска Русия. Щом въстаниците са неколцина, защо жертвите са хиляди? Защо писателят Антон Страшимиров ще изригне яростно след кървавия погром на въстанието: „Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима.“

                                                 ОБС на БСП и БАС