На 23 юли 2016г, събота, се навършват 74 години от разстрела през 1942 г на големия български поет Никола Йонков Вапцаров.
Единствената, издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, „Моторни песни“, излиза през 1940 г. Стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика и издадени в над 40 страни.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.
Часове преди смъртта си, Вапцаров пише едни от най-вдъхновяващите си и ярки стихотворения „Прощално” (посветено на жена му) и „Борбата е безмилостно жестока”.
Прощално
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Борбата е безмилостно жестока
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!