На 20.07 се навършват 3 години от смъртта на бележития български политик и политически мислител член-кореспондент, проф. Александър Лилов. Лилов е роден през 1933 г. във видинското село Граничак. Завършил е българска филология, специализира философия и обществени науки. Бил е комсомолски деец, а по-късно и завеждащ отдел „Култура” на ЦК на БКП. От 1972–1983 е секретар на ЦК на партията, а от 1974 до 1983 г. е и член на Политбюро, бил е член и на Държавния съвет. Като такъв се утвърждава като един от най-интелигентите и модерно мислещи политици на тогавашна България. През 1983 г. е отстранен от политическия живот и се отдава на своето главно призвание – науката. Избиран е за като директор на Института за съвременни социални теории при БАН. Лилов е кандидат (1969 г.) и доктор (1981 г.) на науките, член-кореспондент на БАН от 1985 г., автор на трудове издавани у нас и в чужбина. В критичен и решаващ за левицата момент в началото на 1991 г. е избран за председател на БСП, какъвто е до края на 1991 г. Неговите идеи за промяна в партията, отразяваща новите условия у нас, в Европа и света, дават възможност на БСП да оцелее и продължи да бъде водеща политическа сила в страната и в условията на демокрация и пазарна икономика. Александър Лилов е депутат в периода 1962–1966, 1971–1986 и от 1990–2001 г. До края на живота си бе публично признат като Стратега на БСП и българската левица, инициатор и идеолог на Лявото крило в БСП.
Третата годишнина от кончината на Александър Лилов е повод не само да си спомним за изключителния човек и българин, но и за качествата, с които се свързва името му в българския обществен живот– висок морал, блестящ интелект и искрено отстояване на своите идеали.
Поклон пред паметта му!